Информация за етикетите

(приета с ПМС No 136 от 2000 г.; обн.,ДВ,бр.62 от 28 юли 2000 г.; изм.,бр.40 от 2002 г.;
изм. и доп.,бр.19 от 2003 г., бр.100 от 14 ноември 2003 г.)

Раздел I
Общи положения
Чл.1. (изм.,ДВ,бр.100 от 2003 г.) С наредбата се определят изискванията за етикетирането и
представянето, включително рекламирането на храните с цел защита на потребителите срещу
невярна и подвеждаща информация.
Чл.2. Наредбата се прилага за:
1. храните, които се продават на крайния потребител;
2. (изм.,ДВ,бр.100 от 2003 г.) храните, предназначени за снабдяване на места за обществено
хранене.
Чл.3. (изм.,ДВ,бр.100 от 2003 г.) Наредбата не се прилага за етикетиране на вино и спиртни
напитки, определени в Закона за виното и спиртните напитки, както и до изискванията за
представяне на информация за съдържанието на енергия и хранителни вещества.
Раздел II
Общи изисквания при етикетиране и представяне на храните
Чл.4. Етикетирането на храните се извършва по начин, който:
1. не заблуждава потребителя по отношение на:
а) (изм.,ДВ,бр.100 от 2003 г.) характеристики на храната, определени от нейното естество,
произход, идентичност, свойства, състав, количество, трайност, начин на производство,
преработка и употреба;
б) въздействия и свойства на храната, които тя не притежава;
в) свойства на храната да предпазва, лекува или да излекува от заболявания;
2. не внушава на потребителя, че храната притежава специална характеристика, когато
всички други подобни храни притежават същата характеристика.
Чл.5. (доп.,ДВ,бр.100 от 2003 г.) При представяне, включително рекламиране на храните се
спазват изискванията по чл.4 спрямо формата, външния вид, опаковката или материала,
използван за опаковка, по отношение на начина на подреждане спрямо останалите стоки и
обстановката, в която са изложени храните.
Чл.6. (1) (пред. чл.6,ДВ,бр.100 от 2003 г.) При етикетирането на храните се обявяват
следните данни, написани на български език:
1. (изм.,ДВ,бр.100 от 2003 г.) наименование, под което храната се продава;
2. списък на съставките на храната;
3. количеството на определени съставки или категории съставки в случаите по чл.23;
4. обозначение, че храната или определена нейна съставка е произведена от генетично
модифицирана соя или генетично модифицирана царевица, както е указано в чл.24;
5. срок на минимална трайност, а при бързоразвалящите се храни – срок на трайност;
6. специални условия за съхранение на храната;
7. (изм.,ДВ,бр.19 от 2003 г., бр.100 от 2003 г.) нетно количество на предварително
опакованите в отсъствие на потребителя храни, следвано от символа на единиците за
измерване на маса;
8. име/фирма, седалище и адрес на управление на производителя или на лицето, което
опакова храната или което продава храна, опакована на място преди продажбата;
9. произход на храната или наименование на региона, където е произведена, когато липсата
на тези данни би могла да доведе до заблуда на потребителя;
10. при храни от внос се посочва държавата производител, а когато в друга държава храната е
претърпяла преработка, която води до промяна в естеството й, върху етикета като страна на
произход се обявява страната, в която е извършена преработката;
11. указание за употреба, в случай че потребителят не би могъл да ползва храната без него;
12. маркировка за обозначаване на партидата, към която принадлежи храната;
13. (изм.,ДВ,бр.100 от 2003 г.) действителното обемно алкохолно съдържание за напитки,
различни от напитките, произведени от грозде и съдържащи повече от 1,2 на сто vol., но не
повече от 15 на сто vol. алкохол.
(2) (нова,ДВ,бр.100 от 2003 г.) Указанието за употреба по ал.1, т.11 се посочва по начин,
който да позволява правилната употреба на храната.
Чл.6а. (нов,ДВ,бр.100 от 2003 г.)
(1) При етикетирането се обявява алкохолно съдържание на напитките по чл.6, ал.1, т.13,
определeно при 20 °С.
(2) Числото за съдържанието на алкохол се представя с точност до една цифра след
десетичната запетая.
(3) Допустимото отклонение от обявеното алкохолно съдържание е:
1. за бири с алкохолно съдържание не по-голямо от 5,5 на сто vol. – ± 0,5 на сто vol.;
2. за бири с алкохолно съдържание, по-голямо от 5,5 на сто vol., и за напитки по чл.6, ал.1, т.
13, произведени от плодове или на основата на ферментирал мед – ± 1 на сто vol.;
3. за напитки по чл.6, ал.1, т.13, съдържащи накиснати плодове или части от растения – ± 1,5
на сто vol.;
4. за напитки по чл.6, ал.1, т.13, различни от напитките по т.1-3 – ± 0,3 на сто vol.
(4) Отклоненията по ал.3 се допускат независимо от отклоненията, произтичащи от метода за
анализ, използван при определяне на алкохолното съдържание.
Чл.7. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 2003 г.) Данните по чл.6, ал.1 трябва да са написани по ясен и
разбираем за потребителя начин, да са разположени на място, лесно за виждане, да не се
изтриват при манипулиране, употреба и съхранение на храната. Те не трябва да са покрити
или разделени с друг текст или картинно изображение.
(2) (изм.,ДВ,бр.100 от 2003 г.) Данните по чл.6, ал.1, т.1, 5 и 7 трябва да са разположени на
едно зрително поле.
(3) Изискването по ал.2 не се прилага при стъклени бутилки за повторна употреба, при които
някои от данните са трайно маркирани.
(4) (изм.,ДВ,бр.100 от 2003 г.) Допуска се при стъклени бутилки за повторна употреба, на
които не се поставя етикет, а са трайно маркирани, както и при опаковки с площ по-малка от
10 cm2, на етикета да се обявят само данните по чл.6, ал.1, т.1, 5 и 7.
(5) (изм.,ДВ,бр.40 от 2002 г., бр.100 от 2003 г.) Не се изисква обозначение по чл.6, ал.1, т.4,
когато:
1. храната или нейните съставки не съдържат белтък или дезоксирибонуклеинова киселина
(ДНК) като продукт на генетичната модификация;
2. в храната или в нейните съставки в резултат на случайно замърсяване са попаднали
продукти, получени от генетично модифицирана соя, генетично модифицирана царевица или
други генетично модифицирани организми и чието съдържание в храната не надвишава 1 на
сто.
Чл.8. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 2003 г.) Всяка опакована храна, предназначена за продажба на
краен потребител, се етикетира чрез нанасянето на данните по чл.6, ал.1 директно върху
опаковката или под формата на етикет, пръстен или капак, поставен върху нея.
(2) Етикетите се поставят по начин, който не позволява отделянето им от опаковката.
Чл.8а. (нов,ДВ,бр.100 от 2003 г.)
(1) Допуска се данните по чл.6, ал.1, т.10 и 11 да бъдат нанесени само в търговските
документи при етикетирането на предварително опакованите храни, които са предназначени
за:
1. крайния потребител, но се продават на етап, предхождащ продажбата на крайния
потребител, както и когато този етап не е продажба на места за обществено хранене;
2. доставка на места за обществено хранене, за да бъдат приготвени, преработени, разделяни
или нарязани.
(2) Търговските документи по ал.1, съдържащи всички данни на етикетирането, трябва да
придружават храните, за които се отнасят, или да са изпратени преди доставката или
едновременно с нея.
(3) В случаите по ал.1 данните по чл.6, ал.1, т.1, 5 и 8 се нанасят и на външната опаковка, в
която храните се представят за продажба, като данните относно срока на минимална
трайност, а при бързоразвалящите се храни – относно срока на трайност, се посочват в
съответствие с чл.28, ал.2 и 3 и чл.29.
Чл.9. (1) (изм.,ДВ,бр.100 от 2003 г.) Етикетирането на храните не е задължително, когато:
1. тяхното количество се измерва в присъствието на потребителя;
2. не са предварително опаковани в потребителска опаковка;
3. са предназначени за снабдяване на местата за обществено хранене.
(2) В случаите по ал.1:
1. (изм.,ДВ,бр.100 от 2003 г.) в документите, които придружават храната до мястото на
продажбата й, се посочват данните по чл.6, ал.1;
2. (изм.,ДВ,бр.100 от 2003 г.) върху транспортната опаковка се маркират данните по чл.6, ал.
1, т.1, 5, 8 и 12;
3. (изм.,ДВ,бр.100 от 2003 г.) на мястото на предлагането на храната се обявяват данните по
чл.6, ал.1, т.1 и 8.
Чл.10. (1) (пред. чл.10,изм.,ДВ,бр.100 от 2003 г.) Освен данните по чл.6, ал.1 при
етикетирането на храните се обявяват и данните съгласно приложение No 1.
(2) (нова,ДВ,бр.100 от 2003 г.) Алинея 1 не се прилага за напитки, извлечени на основата на
кафе, чай, екстракт от кафе или екстракт от чай, когато наименованието, под което се
предлагат на пазара, съдържа думата „кафе“ или „чай“.
Чл.11. (1) (пред. чл.10,изм.,ДВ,бр.100 от 2003 г.) При етикетирането на храните се допуска
обявяване на допълнителна информация чрез текст, картинно или графично изобразяване, ако
тя не е в противоречие с данните по чл.6, ал.1 и 10.
(2) (нова,ДВ,бр.100 от 2003 г.) В допълнение към изискванията по чл.6, ал.1, т.2 и 5 е
допустимо въвеждане и на други задължителни обозначения в съответствие с наредбите по
чл.4 от Закона за храните само ако не водят до заблуда на потребителя.
(3) (нова,ДВ,бр.100 от 2003 г.) При обявяване на действителното обемно алкохолно
съдържание за напитките по чл.6, ал.1, т.13 числото и символът могат да се предшестват от
думата „алкохол“ или от съкращението „алк.“.
Раздел III
Специфични изисквания при етикетирането на храните
Чл.12. (1) Наименование на храна, за която съществува определение в нормативен акт, може
да се използва при етикетирането, ако храната отговаря на посочените в нормативния акт
изисквания.
(2) Наименованието на храна от внос е това наименование, под което тя се произвежда и
продава в държавата производител.
(3) В случай че наименованието на храната не дава възможност на потребителя да определи
нейния вид и да я отличи от други подобни храни, то трябва задължително да бъде
съпроводено с описание на храната.
(4) (нова,ДВ,бр.100 от 2003 г.) Наименованието, под което храна от внос се разпространява
на територията на страната, може да се различава от наименованието в страната
производител, при условие че съществува българска храна, за която традиционно се използва
същото наименование, и тя се различава напълно по състав и начин на производство.
Чл.13. Името на производителя или търговска марка върху етикета могат да съпровождат
наименованието на храната, но не и да го заменят.
Чл.14. Наименованието на храната съдържа или се допълва с данни за физическото
състояние на храната или особената обработка, на която е била подложена, когато липсата на
такива данни би довела до заблуда на потребителя.
Чл.15. Всяка храна, която е била облъчена с йонизиращо лъчение, в близост до
наименованието си трябва да носи означението „облъчено“ или „обработено с йонизиращо
лъчение“.
Чл.16. (1) Списъкът на съставките на храната трябва да започва с термина „състав“ или друг
еднозначен термин или израз.
(2) Съставките се изброяват в низходящ ред съобразно тяхното количество, използвано към
момента на производството на храната.
(3) Съставките в сгъстен или изсушен вид, които се използват при производството на храната
след довеждане до началното им състояние, се изброяват в последователност според
относителния дял на своята маса или обем преди сгъстяването или изсушаването им.
(4) Съставките на концентрираните и изсушените храни, които се консумират след добавяне
на вода, се изброяват в последователност съобразно относителния дял на масата или обема на
съставките във възстановената храна. В тези случаи списъкът на съставките започва с израза
„съставки на възстановения продукт“ или „съставки на готовия за консумация продукт“.
(5) (изм.,ДВ,бр.100 от 2003 г.) Изискването по ал.2 не е задължително при храни, които са
смес от приблизително еднакви количества от плодове, зеленчуци, подправки или билки, при
условие че списъкът на съставките включва израза „в променливо съотношение“.
(6) (нова,ДВ,бр.100 от 2003 г.) Когато съставка на храна съдържа няколко компонента, те се
считат за съставки на тази храна.
Чл.17. Не се изисква изброяване на съставките на храната при:
1. пресни плодове и зеленчуци, които не са белени, рязани или обработени по друг начин;
2. (изм.,ДВ,бр.100 от 2003 г.) газирана вода, в чието наименование е посочено, че е газирана;
3. оцет, получен на базата на ферментация от една изходна суровина, без добавени
допълнителни съставки;
4. сирене; кашкавал; масло; кисело мляко и сметана, получени чрез млечнокисела
ферментация, когато при производството им са използвани само съставките: мляко, ензими,
култури от микроорганизми и готварска сол;
5. храни, съдържащи само една съставка, в случай че:
а) наименованието, под което се продава храната, е идентично с наименованието на
съставката;
б) наименованието, под което се продава храната, дава възможност за ясна идентификация на
естеството на съставката.
Чл.18. Не са съставки на храната:
1. компонентите на дадена съставка, които временно са отстранени по време на
производството, а след това са добавени отново към храната, но без да се превишава
първоначалното им съдържание;
2. добавките, които не са използвани с определена технологична цел при производството на
храната, но се съдържат в нея като съставна част на една или повече от съставките й;
3. (изм.,ДВ,бр.100 от 2003 г.) технологичните средства, които се използват като спомагателни
вещества при производството на храната и не присъстват в крайния продукт;
4. веществата, използвани само като разтворители на добавки и аромати.
Чл.19. (1) (изм.,ДВ,бр.19 от 2003 г., бр.100 от 2003 г.) Водата и летливите вещества се
включват в списъка на съставките, когато тяхното количество е над 5 на сто от теглото на
храната. Количеството на водата се определя като разлика между общото количество на
храната и количеството на останалите съставки.
(2) Водата не се включва в списъка на съставките на храната, когато се използва:
1. само за довеждане на съставки в концентриран или изсушен вид до началното им
състояние;
2. като течна среда, която не се консумира.
Чл.20. (1) Съставките на храната се обявяват със своите наименования.
(2) Съставките на храната, които спадат към някоя от категориите по приложение No 2 , се
обявяват само с наименованието на съответната категория.
(3) Съставки на храната, спадащи към някои от категориите по приложение No 3 , се обявяват
в следната последователност: наименование на категорията, наименование на съставката или
нейния Е-номер. Ако съставката спада към повече от една категория, тя носи наименованието
на тази категория, която съответства на основното й предназначение в съответната храна.
(4) (нова,ДВ,бр.100 от 2003 г.) Хининът и/или кофеинът, използвани като овкусители при
производството и направата на дадена храна, се посочват поименно в списъка на съставките
по чл.6, ал.1, т.2 непосредствено след наименованието „овкусител“.
Чл.21. (изм.,ДВ,бр.100 от 2003 г.)
(1) Ароматичните продукти се обявяват в списъка на съставките с термина „аромат/аромати“,
с наименованието на веществото или с описанието му.
(2) Терминът „натурален“ или друг еднозначен термин се добавя само към наименованието
на съставка, която представлява натурално ароматично съединение, и/или на ароматични
продукти съгласно Наредба No 15 от 2002 г. за изискванията към използването на
ароматичните продукти (ДВ,бр.70 от 2002 г.).
(3) Когато наименованието на ароматичния продукт обозначава растително или животинско
естество или произход на използваните продукти, терминът „натурален“, както и всеки друг
еднозначен термин може да се използва само ако ароматната част е изолирана чрез
подходящи физични, ензимни или микробиологични процеси, както и чрез традиционните
методи за приготвяне на храни, изцяло или почти изцяло от храната или от източника на
съответния ароматичен продукт.
Чл.22. Когато определена съставка на храната съдържа няколко компонента, тя се обявява със
специфичното си наименование, а ако нейното количеството в храната е над 25 на сто, се
обявяват и нейните компоненти.
Чл.23. (изм.,ДВ,бр.100 от 2003 г.)
(1) Количеството на съставките или категориите на съставките на храната се обявяват
задължително върху етикета, когато:
1. наименованието на определена съставка или категория съставки се съдържа в
наименованието на храната;
2. се подчертава наличието на дадена съставка или категория съставки в храната чрез текст
или чрез картинно или графично изображение върху етикета;
3. наличието на дадена съставка или категория съставки е съществено за характеризиране на
храната и отличаването й от други подобни по наименование или по външен вид храни.
(2) Количеството на съставката или на категорията съставки се обявява в проценти
непосредствено до наименованието им. Посочва се количеството им в момента на
производството на храната.
(3) Изискванията по ал.1 не се прилагат за съставка или за категория съставки, когато е
налице някое от следните условия:
1. нетното количество на съставката или на категорията съставки след отцеждане е обявено в
съответствие с чл.25, ал.3;
2. количеството на съставката или на категорията съставки се изисква да бъде обявено на
етикета съгласно наредби по чл.4 от Закона за храните;
3. съставката или категорията съставки се използват в малки количества за ароматизиране;
4. съставката или категорията съставки, въпреки че фигурират в търговското наименование
на храната, не могат да ръководят избора на потребителя, тъй като промените в количеството
не са съществени за характеризирането на храната или не я отличават от подобни храни;
5. в случаите по чл.17, т.5.
Чл.24. (1) Обозначението, че храната или определена нейна съставка са произведени от
генетично модифицирана соя или генетично модифицирана царевица, се извършва по
следния начин:
1. когато съставката е произведена от генетично модифицирана соя или генетично
модифицирана царевица, изразите „произведена от генетично модифицирана соя“ или
„произведена от генетично модифицирана царевица“ се изписват:
а) (изм.,ДВ,бр.100 от 2003 г.) в кавички – непосредствено след определената съставка в
списъка на съставките по чл.6, ал.1, т.2, или
б) в забележка към списъка на съставките, като до определената съставка в списъка се
поставя знакът „*“; със същия знак започва и забележката към списъка на съставките;
2. когато съставката е соя или царевица, обозначението, че са генетично модифицирани, се
изписва така:
а) (изм.,ДВ,бр.100 от 2003 г.) „(генетично модифицирана)“ – непосредствено след думата
„соя“ или „царевица“ в списъка на съставките по чл.6, ал.1, т.2, или
б) думите „генетично модифицирана“ се поставят в забележка по начина, указан в т.1, буква
„б“.
(2) За храните, съдържащи само една съставка, изразите „произведена от генетично
модифицирана соя“ или „произведена от генетично модифицирана царевица“ се изписват
ясно при етикетирането на храната.
(3) Когато съставките се обявяват с наименованието на съответната категория съгласно чл.20,
ал.2, след категорията се изписва изразът „съдържа … (наименование на съставката),
произведена от генетично модифицирана соя/генетично модифицирана царевица“.
Чл.25. (изм.,ДВ,бр.19 от 2003 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.100 от 2003 г.) Нетното количество на предварително опакованите храни се
изразява във:
1. единици за обем – литър, сантилитър или милилитър – при течности;
2. единици за маса – килограм или грам – при останалите храни.
(2) Алинея 1, т.2 не се прилага за храни, за които с нормативен акт са определени други
изисквания.
(3) Когато храни в твърдо състояние се предлагат в течна среда, на етикет се обявява и
отцедената нетна маса на храните.
Чл.26. (1) (изм.,ДВ,бр.19 от 2003 г., бр.100 от 2003 г.) Когато няколко единични опаковки са
поставени в групови или транспортни опаковки, върху последните се обявяват данните по чл.
6, ал.1, т.1, 5, 6, 8 и 12, както и нетното количество и броят на единичните опаковки.
(2) (изм.,ДВ,бр.19 от 2003 г.) Броят на единичните опаковки и нетното им количество може
да не се посочва, в случай че груповата опаковка позволява те да бъдат установени отвън,
както и в случай че единичните опаковки се продават поотделно.
(3) (изм.,ДВ,бр.19 от 2003 г.) При етикетиране на групова опаковка, съставена от единични
опаковки, които не се продават поотделно, се обявява нетното количество на груповата
опаковка.
Чл.27. (изм.,ДВ,бр.19 от 2003 г.) Не се изисква посочване на нетното количество на храната,
когато:
1. обемът и масата й могат да претърпят значителни загуби при съхранението й;
2. (изм.,ДВ,бр.19 от 2003 г., бр.100 от 2003 г.) храната се продава на бройка или се измерва в
присъствието на купувача;
3. (изм.,ДВ,бр.19 от 2003 г., бр.100 от 2003 г.) когато нетното й количество е под 5 g или 5 ml,
с изключение на опакованите подправки и билки.
Чл.28. (1) Срокът на минимална трайност на храната се обявява с думите „най-добър до“ или
„най-добър до края на“, следвани от указване на срока или мястото върху опаковката, където
той е посочен, и условията на съхранение на храната.
(2) Срокът на минимална трайност трябва да съдържа:
1. датата и месеца – за храни с трайност не повече от 3 месеца;
2. месеца и годината – за храни с трайност повече от 3 месеца, но не повече от 18 месеца;
3. годината – за храни с трайност над 18 месеца.
(3) (изм.,ДВ,бр.100 от 2003 г.) Срокът на трайност на бързо развалящите се храни се обявява
с думите „използвай преди“, следвани от указване на срока, който съдържа най-малко деня и
месеца, посочени в тази последователност. След срока на трайност се описват условията за
съхранение на храната.
Чл.29. Срокът на минимална трайност и срокът на трайност се обявяват в некодиран вид.
Чл.30. Не се изисква обявяването на срок на минимална трайност за:
1. пресни плодове и зеленчуци, които не са белени, нарязани или обработени по друг начин;
2. безалкохолни напитки, плодови сокове, плодови нектари в опаковки с обем по-голям от 5 л,
когато върху опаковката изрично е посочено, че са предназначени за обекти за обществено
хранене;
3. тестени и сладкарски изделия, които трябва да се консумират до 36 часа от производството
им;
4. оцет;
5. захар;
6. захарни изделия, произведени само от ароматизирана и оцветена захар;
7. дъвка и подобни дъвчащи продукти;
8. индивидуални порции сладолед за пряка консумация.
Чл.30. (изм.,ДВ,бр.100 от 2003 г.)
(1) Не се изисква обявяване на срока на минимална трайност за:
1. пресни плодове и зеленчуци, които не са белени, нарязани или обработени по друг начин;
2. безалкохолни напитки, напитки от плодове и напитките по чл.6, ал.1, т.13 в опаковки с
обем, по-голям от 5 l, когато върху опаковката изрично е посочено, че са предназначени за
местата за обществено хранене;
3. напитки, съдържащи над 10 на сто vol., но не повече от 15 на сто vol. алкохол и
непроизведени от грозде;
4. тестени и сладкарски изделия, които трябва да се консумират до 24 часа от производството
им;
5. оцет;
6. готварска сол;
7. захар;
8. захарни изделия, състоящи се основно от ароматизирани и/или оцветени захари;
9. дъвка и подобни дъвчащи продукти;
10. индивидуални порции сладолед.
(2) Изискването по ал.1, т.1 не се отнася до покълнали семена и подобни продукти като
бобови кълнове.
Чл.31. (1) Определянето и обозначаването на партидата на дадена храна се извършват от
производителя или от лицето, което опакова храната.
(2) Маркировката за обозначаване на партидата на храната се предхожда от изписването на
латинската буква „L“.
(3) При групови опаковки, които съдържат индивидуални порции сладолед, маркировката за
означаване на партидата се поставя на груповите опаковки.
(4) Не се изисква поставяне на маркировка за означаване на партидата на храната:
1. при растителни храни, които:
а) (изм.,ДВ,бр.100 от 2003 г.) се продават или доставят в пунктове за временно складиране,
обработка или опаковане;
б) подлежат на транспортиране до предприятия за производство на храни;
в) подлежат на незабавна преработка в предприятието производител;
2. (изм.,ДВ,бр.100 от 2003 г.) върху опаковки, чиято най-голяма повърхност е с размери до 10
cm2;
3. (изм.,ДВ,бр.100 от 2003 г.) когато срокът на минимална трайност или срокът на трайност
при бързоразвалящите се храни е обозначен върху етикета и е в некодиран вид.
Чл.32. (нов,ДВ,бр.100 от 2003 г.)
(1) При етикетирането, представянето и рекламирането на храни се забраняват:
1. използването на думите „диетична“ или „диета“ самостоятелно или в съчетание с други
думи, определящи тези храни;
2. всички други означения или всяко представяне, които създават впечатление, че храната е
със специално предназначение.
(2) Допуска се храни, чиито състав и характеристики ги правят подходящи за храни със
специално предназначение, да бъдат обозначавани като „диетични“.
(3) Обозначаването по ал.2 се извършва при спазване изискванията на Наредбата за
изискванията към храните за нискоенергийни диети за намаляване на телесното тегло,
приета с Постановление No 252 на Министерския съвет от 2002 г. (ДВ,бр.107 от 2002 г.), или
на Наредбата за изискванията към диетичните храни за специални медицински цели, приета
с Постановление No 248 на Министерския съвет от 2002 г. (ДВ,бр.107 от 2002 г.).
Допълнителна разпоредба
§ 1. По смисъла на наредбата:
1. „Етикет“ е напечатан, маркиран, шаблониран, щампован, залепен или прикрепен по друг
начин текст, графично или картинно обозначение върху опаковката на храната.
2. (изм.,ДВ,бр.100 от 2003 г.) „Предварително опакована храна“ е единица за предлагане на
крайния потребител и на местата за обществено хранене, която се състои от храна и
опаковка, в която храната е изцяло или частично обвита преди предлагането й, по начин,
изключващ промяната на съдържанието, без отваряне или изменения в опаковката.“
3. „Опаковка“ е материал, който се използва за частично или пълно обвиване на храната, в
резултат на което тя е във вид за предлагане на потребителя като единица.
4. „Групова опаковка“ е опаковка, която обхваща няколко единични опаковки или няколко
единици неопакована храна, които се продават поединично или групово на потребителя и на
заведенията за обществено хранене.
5. „Транспортна опаковка“ е опаковката, която обвива опакована или неопакована храна за
предпазването й от замърсяване и увреждане при транспортирането й.
6. „Съставка“ е всяко вещество, включително и добавките за храни, използвани при
производството и приготвянето на храната, което присъства в крайния продукт, макар и в
променена форма.
7. „Компонент“ е всяко вещество, включително и добавките за храни, което влиза в състава
на съставките на храната и което присъства в крайния продукт, макар и в променена форма.
8. „Спомагателно вещество“ е вещество, което не се използва самостоятелно като храна, но
се използва за постигането на определени технологични цели при обработката на изходните
хранителните суровини, храните и хранителните съставки, като неговите остатъчни
количества или количеството на производните му в крайния хранителен продукт не крият
риск за здравето на човека и нямат технологичен ефект върху продукта.
9. „Дата на опаковане“ е датата, на която храната се поставя в опаковката, в която ще бъде
продадена.
10. „Срок на минимална трайност“ е срокът, до който храната гарантирано запазва
специфичните си характеристики и качества при подходящо съхранение, независимо че и
след този период храната все още може да е с добри характеристики.
11. „Срок на трайност“ е срокът, до който може да се съхранява и консумира храната и след
изтичането на който храната не трябва да се продава, тъй като може да създаде опасност за
здравето на потребителя. Този срок е и срок на годност по смисъла на чл.20, т.2 от Закона за
храните.
12. „Е-номер“ е номерът на добавките по класификацията на Европейския съюз.
13. „Бързо разваляща се храна“ е храна, която, ако не се съхранява правилно, при
специфични условия, може да се развали и да предизвика хранителни заболявания при
лицата, които са я консумирали, поради размножаване на микроорганизми или настъпване на
биохимични промени в нея.
14. „Партида“ е няколко единици от храна, предназначена за продажба, произведени и
опаковани при еднакви условия, които имат почти идентични производствени и опаковъчни
характеристики.
15. „Генетично модифицирана соя“ и“генетично модифицирана царевица“ са генетично
изменени висши растения по смисъла на § 1, т.2 от допълнителната разпоредба на
Правилника за разпространението на генетически изменени висши растения, създадени чрез
рекомбинантна ДНК-технология на Министерството на земеделието и хранителната
промишленост (ДВ,бр.70 от 1996 г.).
16. (зал.,пред. т.17,ДВ,бр.100 от 2003 г.) „На едно зрително поле“ е такова разположение на
данните при етикетирането на храната, което дава възможност за едновременното им
възприемане.
17. (нова,ДВ,бр.100 от 2003 г.) „Течна среда“ са: вода, водни разтвори на соли, саламура,
водни разтвори на хранителни киселини, оцет, захарен разтвор, водни разтвори на други
подслаждащи вещества, сокове от плодове и зеленчуци при плодовете и зеленчуците, както и
смеси между изброените продукти, включително когато са в замразено състояние, доколкото
течността е само допълнение към основните елементи на рецептурата на дадена храна и не е
от решаващо значение за потребителя.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 2. Наредбата влиза в сила една година след обнародването й в „Държавен вестник“.
§ 3. Храните, които се намират в търговската мрежа към момента на влизането в сила на
наредбата и не са етикетирани съгласно изискванията й, могат да се продават до
изчерпването им от пазара.
§ 4. (1) Контролът по изпълнението на наредбата се осъществява от органите на държавния
санитарен и държавния ветеринарно-санитарен контрол.
(2) (отм.,ДВ,бр.100 от 2003 г.)
§ 5. Наредбата се приема на основание чл.10, ал.3 от Закона за храните.
Приложение No 1 към чл.10
Категории храни и задължителните данни, които се включват при тяхното етикетиране
в допълнение към данните по чл.6, ал.1
(загл.изм.,ДВ,бр.100 от 2003 г.)
Категория на храната Задължителни данни
Храна, съдържаща подсладител(и) „с подсладител (и)“
Това обозначение трябва да съпровожда наименованието, под което се продава храната.
Храна, съдържаща добавени захар(и) и подсладител(и) „със захар(и) и подсладител(и)“
Това обозначение трябва да съпровожда наименованието, под което се продава храната.
Храна, съдържаща аспартам „съдържа източник на фенилаланин“
Храна, съдържаща повече от 10 на сто добавени полиоли „високата консумация може да
предизвика разслабително действие“
Храни, чиято трайност е удължена поради използването на опаковъчни газове „опаковано в
защитна атмосфера“
(нов,ДВ,бр.100 от 2003 г.) Напитки, които след възстановяването на концентрата или на
сухото вещество съдържат кофеин от какъвто и да е произход в количество, по-голямо от 150
mg/l, и са предназначени за консумация, без да претърпят модификация Високо съдържание
на кофеин
Приложение No 2 към чл.20, ал.2
Списък на съставките, които могат да се обявяват само с наименованието на
съответната категория
Наименование на съставката Наименование на категорията
Рафинирани масла, различни от маслиненото масло „Масло“
Наименованието на категорията може да се допълни със:
– „растително“ или „животинско“;
– обозначаване на региона на произход на растителните или животинските масла.
Терминът „втвърдено“(„хидрогенирано“) задължително съпровожда наименованието на
втвърденото масло.
Рафинирани мазнини „Мазнина“
Наименованието на категорията може да се допълни със:
– „растителна“ или „животинска“;
– обозначаване на региона на произход на растителните или животинските мазнини.
Терминът „втвърдена“ („хидрогенирана“) задължително съпровожда наименованието на
втвърдената мазнина.
Смеси от брашна, получени от два или повече вида зърно „Брашно“
Изброяват се и видовете зърно, от които е произведено, със своя тегловен дял в низходящ
порядък.
Естествени нишестета и модифицирани по физически или ензимен път нишестета „Нишесте“
Наименованието винаги се съпровожда с обозначаване на растителния произход на
нишестето, когато съставката може да съдържа глутен.
Всички видове риба, когато са като съставки на храна, опаковката и обозначаването на която
не са свързани с определен вид риба „Риба“
Всички видове сирене, когато са като съставки на храна, опаковката и обозначаването на
която не са свързани с определен вид сирене „Сирене“
(изм.,ДВ,бр.100 от 2003 г.) Подправки, които са количество не по-вече от 2 на сто от
количеството от количеството на храната „Подправка(и)“ или „Смес от подправки“
(изм.,ДВ,бр.100 от 2003 г.) Билки или части от билки, които са в количество не повече от 2 на
сто от количеството на храната „Билка(и)“ или „Смес от билки“
Всички видове материали, които се използват за производството на масата за дъвчене на
дъвките „База за дъвки“
Брашно от какъвто и да е произход, предназначено за паниране „Брашно за паниране“
Захароза от всякакъв вид продукти „Захар“
Безводна декстроза или декстроза Монохидрат „Декстроза“
Глюкозен сироп и безводен глюкозен сироп „Глюкозен сироп“
Всички видове млечни белтъци (казеин, казеинати и серумни белтъци) и смеси от тях
„Млечен белтък“
Какаово масло като извлек или в пресован или рафиниран вид „Какаово масло“
(изм.,ДВ,бр.100 от 2003 г.) Захаросани плодове, ненадвишаващи 10 на сто от количеството
на храната „Захаросани плодове“
(изм.,ДВ,бр.100 от 2003 г.)
Смеси от зеленчуци, ненадвишаващи 10 на сто от количеството на храната „Зеленчуци“
(нов,ДВ,бр.100 от 2003 г.) Скелетни мускули(**) от бозайници и птици, годни за консумация
от човека, с естествено включени или прилежащи тъкани, когато общото съдържание на
мазнини и съединителна тъкан не надхвърля стойностите, посочени по-долу, и когато месото
(с изключение на механично обезкостеното месо(***)) представлява съставка на друг
хранителен продукт, както следва:
Вид месо Мазнини (%) Съединителна
тъкан(****) (%)
От бозайници (различно
от заешко и свинско) и
смеси от месо на
различни видове, в които
преобладава месото от
бозайници
25 25
Свинско 30 25
Птиче и заешко 15 10
Ако тези максимални граници бъдат превишени, но всички други критерии от определението
за „месо“ бъдат удовлетворени, съдържанието на месо трябва да се намали съответно в
списъка на съставките, като освен термина „месо“ трябва да се посочи и наличието на
мазнини и/или съединителна тъкан.
** Диафрагмата и дъвкателните мускули са части от скелетната мускулатура, докато сърцето,
езикът, мускулите на главата (различни от дъвкателните), мускулите на китката, петата и
опашката се изключват.
*** Механично обезкостено месо означава месо, получено по механичен начин от кости,
покрити с месо, с изключение на месото от костите на главата, от крайните части под
последните стави на предните и задните крайници, а при свинете – и от опашните прешлени.
Това месо е предназначено за производство на термично обработени месни продукти.
**** Съдържанието на съединителна тъкан се изчислява въз основа на съотношението между
съдържанието на колаген и на месен белтък. Съдържанието на колаген означава
съдържанието на хидроксипролин, умножено по множител 8.
„…месо“ Наименованието/наименованията на животинските видове, от които то произхожда
Приложение No 3 към чл.20, ал.3
Наименование на категориите, с които трябва да се обозначат съставки на храната,
спадащи към тях
Оцветител
Консервант
Антиоксидант
Емулгатор
Сгъстител
Желиращ агент
Стабилизатор
Овкусител
Киселина
Регулатор на киселинността
Антислепващ агент
Модифицирано нишесте *
Подсладител
Набухвател
Антипенител
Глазиращ агент
Емулгаторна сол
Агент за обработка на брашна
Влагозадържащ агент
Пълнител
Втвърдител
Опаковъчен газ
* Наименованието „модифицирано нишесте“ трябва да е съпроводено с обозначение на
неговия специфичен растителен произход, когато тази съставка може да съдържа глутен.
Бележки по прилагането на наредбата:
1. Съгласно ПМС No 251 от 2003 г. (ДВ,бр.100 от 14 ноември 2003 г.):
(§ 32) Разпоредбите на чл.6, т.7, чл.6а и чл.9 влизат в сила от 14 февруари 2004 г. Храните,
етикетирани преди това, които не отговарят на въведените изисквания, могат да се продават
до изчерпването им на пазара, но не по-късно от 14 август 2004 г.
(§ 33) Разпоредбите на чл.8а, чл.17, т.2 и чл.30 влизат в сила от 1 юли 2004 г. Храните, които
се намират на пазара към тази дата и не отговарят на въведените изисквания, могат да се
продават до изчерпването им на пазара, ако са били етикетирани преди 1 юли 2004 г.
* край на документа *
НАРЕДБА ЗА ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ЕТИКЕТИРАНЕТО И ПРЕДСТАВЯНЕТО НА
ХРАНИТЕ
Допълнителна разпоредба
§ 1. По смисъла на наредбата:
1. „Етикет“ е напечатан, маркиран, шаблониран, щампован, залепен или прикрепен по друг
начин текст, графично или картинно обозначение върху опаковката на храната.
2. (изм.,ДВ,бр.100 от 2003 г.) „Предварително опакована храна“ е единица за предлагане на
крайния потребител и на местата за обществено хранене, която се състои от храна и
опаковка, в която храната е изцяло или частично обвита преди предлагането й, по начин,
изключващ промяната на съдържанието, без отваряне или изменения в опаковката.“
3. „Опаковка“ е материал, който се използва за частично или пълно обвиване на храната, в
резултат на което тя е във вид за предлагане на потребителя като единица.
4. „Групова опаковка“ е опаковка, която обхваща няколко единични опаковки или няколко
единици неопакована храна, които се продават поединично или групово на потребителя и на
заведенията за обществено хранене.
5. „Транспортна опаковка“ е опаковката, която обвива опакована или неопакована храна за
предпазването й от замърсяване и увреждане при транспортирането й.
6. „Съставка“ е всяко вещество, включително и добавките за храни, използвани при
производството и приготвянето на храната, което присъства в крайния продукт, макар и в
променена форма.
7. „Компонент“ е всяко вещество, включително и добавките за храни, което влиза в състава
на съставките на храната и което присъства в крайния продукт, макар и в променена форма.
8. „Спомагателно вещество“ е вещество, което не се използва самостоятелно като храна, но
се използва за постигането на определени технологични цели при обработката на изходните
хранителните суровини, храните и хранителните съставки, като неговите остатъчни
количества или количеството на производните му в крайния хранителен продукт не крият
риск за здравето на човека и нямат технологичен ефект върху продукта.
9. „Дата на опаковане“ е датата, на която храната се поставя в опаковката, в която ще бъде
продадена.
10. „Срок на минимална трайност“ е срокът, до който храната гарантирано запазва
специфичните си характеристики и качества при подходящо съхранение, независимо че и
след този период храната все още може да е с добри характеристики.
11. „Срок на трайност“ е срокът, до който може да се съхранява и консумира храната и след
изтичането на който храната не трябва да се продава, тъй като може да създаде опасност за
здравето на потребителя. Този срок е и срок на годност по смисъла на чл.20, т.2 от Закона за
храните.
12. „Е-номер“ е номерът на добавките по класификацията на Европейския съюз.
13. „Бързо разваляща се храна“ е храна, която, ако не се съхранява правилно, при
специфични условия, може да се развали и да предизвика хранителни заболявания при
лицата, които са я консумирали, поради размножаване на микроорганизми или настъпване на
биохимични промени в нея.
14. „Партида“ е няколко единици от храна, предназначена за продажба, произведени и
опаковани при еднакви условия, които имат почти идентични производствени и опаковъчни
характеристики.
15. „Генетично модифицирана соя“ и“генетично модифицирана царевица“ са генетично
изменени висши растения по смисъла на § 1, т.2 от допълнителната разпоредба на
Правилника за разпространението на генетически изменени висши растения, създадени чрез
рекомбинантна ДНК-технология на Министерството на земеделието и хранителната
промишленост (ДВ,бр.70 от 1996 г.).
16. (зал.,пред. т.17,ДВ,бр.100 от 2003 г.) „На едно зрително поле“ е такова разположение на
данните при етикетирането на храната, което дава възможност за едновременното им
възприемане.
17. (нова,ДВ,бр.100 от 2003 г.) „Течна среда“ са: вода, водни разтвори на соли, саламура,
водни разтвори на хранителни киселини, оцет, захарен разтвор, водни разтвори на други
подслаждащи вещества, сокове от плодове и зеленчуци при плодовете и зеленчуците, както и
смеси между изброените продукти, включително когато са в замразено състояние, доколкото
течността е само допълнение към основните елементи на рецептурата на дадена храна и не е
от решаващо значение за потребителя.

Обн., ДВ, бр. 99 от 9.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г., изм., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. и доп., бр. 51 от 23.06.2006 г., в сила от 24.12.2006 г., бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 30.06.2006 г., изм., бр. 59 от 21.07.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм. и доп., бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., доп., бр. 108 от 29.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм., бр. 31 от 13.04.2007 г., в сила от 13.04.2007 г., бр. 41 от 22.05.2007 г., изм. и доп., бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г., бр. 64 от 7.08.2007 г., в сила от 8.09.2007 г., изм., бр. 36 от 4.04.2008 г., изм. и доп., бр. 102 от 28.11.2008 г., изм., бр. 23 от 27.03.2009 г., в сила от 1.11.2009 г., изм. и доп., бр. 42 от 5.06.2009 г., изм., бр. 82 от 16.10.2009 г., в сила от 16.10.2009 г., доп., бр. 15 от 23.02.2010 г., в сила от 23.02.2010 г., изм., бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 5.03.2010 г.

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) Този закон урежда защитата на потребителите, правомощията на държавните органи и дейността на сдруженията на потребителите в тази област.

(2) Целта на този закон е да осигури защита на следните основни права на потребителите:

1. право на информация за стоките и услугите;

2. право на защита срещу рискове от придобиването на стоки и услуги, които могат да застрашат живота, здравето или имуществото им;

3. (изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., бр. 102 от 2008 г.) право на защита на икономическите им интереси при придобиването на стоки и услуги при нелоялни търговски практики и способи за продажба, неравноправни договорни условия и предоставянето на гаранции за стоките;

4. право на обезщетение за вреди, причинени от дефект на стоки;

5. право на достъп до съдебни и извънсъдебни процедури за разрешаване на потребителски спорове;

6. право на образование по въпроси, отнасящи се до защитата им;

7. право на сдружаване с цел защита на интересите им;

8. право на представителство пред държавните органи, вземащи решения по въпроси, които ги засягат.

Чл. 2. При провеждане на държавната политика в отделните отрасли и сектори на икономиката органите на изпълнителната власт вземат предвид и интересите на потребителите.

Чл. 3. (1) Правата, предоставени на потребителите по този закон, не могат да бъдат ограничавани. Всяка уговорка, с която предварително се изключват или ограничават правата им, е недействителна.

(2) Отказът от права, предоставени на потребителите по този закон, е недействителен.

(3) (В сила от 1.01.2007 г.) Всяка клауза в договор, която посочва за приложим закона на друга държава, която не е член на Европейския съюз, и която клауза изключва прилагането на разпоредбите на този закон или на закона на държава – членка на Европейския съюз, е нищожна.

Глава втора

ИНФОРМАЦИЯ, ПРЕДОСТАВЯНА НА ПОТРЕБИТЕЛЯ
Раздел I

Общо задължение за предоставяне на информация

Чл. 4. Търговецът е длъжен да предостави на потребителя, преди придобиването на стоката или ползването на услугата, подходяща информация, позволяваща му да направи своя избор, която включва:

1. всички характеристики на стоката или услугата, които трябва да бъдат известни на потребителя, включително състава, опаковката, както и инструкция за ползване, комплектовка и поддържане;

2. цена, количество, начин на плащане и други договорни условия;

3. (отм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г.);

4. опасностите, свързани с обичайната употреба, ползване или поддръжка на стоката или услугата;

5. условията за употреба на стоката или услугата; влиянието, което тя оказва върху други стоки и услуги при евентуална съвместна употреба или ползване;

6. условия и срок на гаранцията;

7. срок на годност.

Чл. 5. (1) Търговецът е длъжен да предоставя информацията за стоката или услугата в писмена форма или по друг подходящ начин, който позволява възприемането й от потребителя. Когато се предоставя в писмена форма, информацията задължително трябва да е на български език и да е изразена в единиците на величините от Международната система единици SI.

(2) Информацията трябва да бъде вярна, пълна и разбираема.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г.).

Чл. 6. Търговецът е длъжен да определи специално обозначени места, отделени от местата на останалите стоки в търговския обект, и предварително да информира по подходящ начин потребителите, когато предлага:

1. употребявани стоки;

2. нехранителни стоки с изтекъл срок на годност, чиято продажба не създава опасност за живота и здравето на потребителите;

3. стоки с отклонения от предварително обявените показатели, чиято продажба не създава опасност за живота и здравето на потребителите;

4. стоки с намалени цени.

Чл. 7. Търговецът не се освобождава от задълженията по чл. 4 – 6 дори когато не е получил необходимата информация от доставчика или производителя.

Чл. 8. (1) Търговецът е длъжен да постави в близост до входа на търговския обект следната информация:

1. фирмата и адреса на управление на търговеца;

2. името и фамилията на лицето, отговорно за обекта;

3. работното време на търговския обект.

(2) Когато търговският обект е затворен, търговецът обявява това на мястото, на което обявява работното време.

(3) Обявеното работно време е задължително за търговеца.

Раздел II

Етикетиране на стоките

Чл. 9. (1) Търговецът е длъжен да предлага на потребителите стоки с етикети на български език или и на български език, с изключение на случаите, когато информацията по ал. 2 може да бъде предоставена чрез използването на широко разпространени символи, като пиктограми и други знаци, които са лесно разбираеми за потребителите, или чрез използването на наименования за произход на стоките, които са общоизвестни.

(2) Етикетът задължително съдържа информация за производителя и вносителя, ако стоката е от внос, за вида на стоката, нейните съществени характеристики, срока на годност и условията на съхраняването й и, ако е необходимо, указания за употреба.

(3) Информацията, съдържаща се в етикета, трябва да бъде разбираема, достъпна, ясна, лесна за отличаване и да не бъде подвеждаща.

(4) Търговецът няма право да отстранява или да променя етикета, маркировката или друга информация, дадена от производителя или вносителя, ако с това свое действие ще подведе потребителите.

(5) При предлагането на стоки освен етикети могат да се използват и други средства за информиране на потребителите, които да поясняват и допълват данните от етикета, ако това се изисква от наредбите по чл. 12.

Чл. 10. (1) Стоките, пакетирани или опаковани предварително, трябва да съдържат информация за тяхното количество, която да бъде означена върху опаковката, а при липса на такава – върху самата стока.

(2) Производителят или лицето, пакетирало или опаковало стоката, носи отговорност за означаването на количеството, а когато стоката е от внос – за предоставянето на тази информация отговаря вносителят.

(3) Когато количеството на стоката, пакетирана или опакована предварително, не е означено от производителя, вносителя или от лицето, пакетирало или опаковало стоката, търговецът е длъжен да означи количеството върху стоката, върху опаковката й или на табела, поставена в непосредствена близост до стоката.

Чл. 11. Когато стоката не позволява поставянето на етикет, търговецът е длъжен да предостави на потребителя в писмена форма данните по чл. 9, ал. 2 по друг подходящ начин или чрез предоставяне на съответните документи.

Чл. 12. Министерският съвет приема наредби за:

1. изискванията към отделни групи стоки, етикетирането им и/или методите за изпитване на техни основни характеристики;

2. стоките, имитиращи храни.

Раздел III

Указания за употреба на стоките

Чл. 13. (1) Стоките, чиято употреба изисква наличието на технически познания, стоките, съдържащи опасни вещества, или стоките, чиято употреба предполага наличието на специални умения или спазването на специални изисквания за безопасност, трябва да бъдат придружени от указания за тяхната употреба, изготвени от производителя.

(2) Указанията за употреба на стоките съдържат информация, необходима на потребителите за правилното и безопасното използване и инсталиране, свързване, поддръжка или съхраняване на стоките. При необходимост указанията за употреба съдържат списък със съставните части и детайли на стоката.

(3) Производителят, търговецът и всяко друго лице, което пуска на пазара стока по ал. 1 от внос, е длъжно да осигури указания за употребата й на български език.

Чл. 14. При поискване от потребителя и когато стоката позволява това, търговецът е длъжен да покаже начина на нейното действие.

Раздел IV

Обозначаване на цените на стоките и услугите

Чл. 15. (1) (Доп. – ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Всеки търговец предварително поставя на видно място в непосредствена близост до стоката нейната продажна цена.

(2) Продажните цени на стоките, предлагани чрез каталози, трябва да бъдат посочени до снимката или описанието на стоката.

Чл. 16. Продажната цена и цената за единица мярка на стоките и услугите трябва да бъдат недвусмислени, лесно разбираеми, ясно и четливо изписани и да не въвеждат потребителя в заблуждение.

Чл. 17. В случаите, когато продажната цена на стоката или услугата е съставена от отделни елементи със съответни продажни цени, сборът от продажните цени се изписва ясно и точно като крайна цена.

Чл. 18. Търговецът може предварително да информира потребителя за готовността си да преговаря за отстъпка от размера на обявената цена или на някои от обявените й елементи.

Чл. 19. (1) Цената на стоката трябва да бъде посочена в левове.

(2) Цената се обявява за съответната мерна единица и разфасовката, ако е различна от нея, или за брой.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г.).

(4) В търговския обект обявената продажна цена и цената за единица мярка трябва да включват:

1. данъка върху добавената стойност (ДДС) и всички други допълнителни данъци и такси, и

2. цената на всички стоки и услуги, които следва да бъдат заплатени допълнително от потребителя, в случаите когато те задължително трябва да бъдат продадени или извършени от търговеца.

(5) Обявяването на различни цени за един и същ вид стока в търговския обект е забранено, с изключение на случаите по чл. 6.

Чл. 20. (1) Търговецът е длъжен едновременно да обозначи продажната цена и цената за единица мярка на предлаганите в търговския обект стоки чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг подходящ начин. Когато видът на стоката позволява поставянето на етикет, продажната цена може да се обозначи върху етикета.

(2) Не подлежи на обозначаване продажната цена на:

1. стоки, които се влагат при извършването на услуга;

2. стоки, продавани на търг и/или на аукцион;

3. антики и произведения на изкуството.

(3) Цената за единица мярка не се обозначава, ако е идентична с продажната цена.

Чл. 21. Всяка реклама на стоки, която посочва продажната им цена, трябва да посочи и цената за единица мярка.

Чл. 22. (1) За стоките, които се предлагат в опаковка, цената за количеството и цената за единица мярка се поставят върху опаковката, а ако това не е възможно, в непосредствена близост до стоката.

(2) При предлагане на предварително опаковани стоки обозначените продажна цена и цена за единица мярка се отнасят за нето тегло на стоката.

(3) При продажба на стоки, предлагани в обща опаковка, търговците могат да обозначат само продажната цена.

Чл. 23. За стоките, които се продават в насипно състояние, се обозначава само цената за единица мярка.

Чл. 24. (1) Всеки търговец, който предлага услуги на потребителите, е длъжен предварително да обозначи продажните цени на предлаганите от него услуги чрез ценоразпис, поставен на видно място в търговския обект. В случаите, когато поставянето на ценоразпис е неудобно поради обема на предлаганите услуги, е допустимо изготвянето на ценоразпис във вид на брошура, която се предоставя на всеки потребител преди извършването на услугата и при заплащането й.

(2) Ценоразписът трябва да е недвусмислен и лесен за четене и разбиране.

(3) Изискванията на ал. 1 не се прилагат в случаите по чл. 26.

Чл. 25. (1) Когато услугата се предлага извън търговския обект, търговецът трябва да информира потребителя за цената на услугата.

(2) Когато услугата се предлага в търговския обект, търговецът трябва да посочи цената по разбираем начин и на място, което е лесно видимо извън търговския обект.

Чл. 26. (1) Когато потребителят желае да получи услуга, различна от обичайно предлаганите от търговеца услуги, търговецът може да му предложи оферта, като цената се договаря индивидуално.

(2) Офертата трябва да включва:

1. името и адреса на търговеца;

2. вида и характера на услугата, която трябва да бъде предоставена, и евентуалните доставки, които трябва да бъдат извършени;

3. продажната цена или цената, изготвена въз основа на параметрите, свързани с вида на услугата, които потребителят е посочил;

4. срока на действие на офертата.

(3) В случай че офертата не е безплатна, потребителят трябва да бъде информиран за нейната цена преди изготвянето й.

Чл. 27. (1) Продажната цена на услугата се посочва в левове.

(2) Продажната цена на услугата включва ДДС и всички други данъци и такси, дължими от потребителя, както и цената на всички стоки и услуги, които трябва да бъдат заплатени допълнително от потребителя.

(3) Означаването на различни цени за една и съща услуга в търговския обект е забранено. Ако въпреки това са посочени различни цени за една и съща услуга, потребителят заплаща по-ниската цена.

Чл. 28. Лицата, осъществяващи търговска дейност с платени паркинги и гаражи, са длъжни да обявят цените на паркоместата на видно за потребителите място в непосредствена близост до входа.

Чл. 29. Лицата, осъществяващи търговска дейност в бензиностанции и газостанции, са длъжни да поставят табели с цените на предлаганите от тях горива по такъв начин, че да се виждат от водачите, движещи се в платното, от страната на което е построена бензиностанцията или газостанцията.

Чл. 30. Търговецът е длъжен да издава документ за извършената продажба, който да съдържа най-малко данните за датата на продажбата, вида на стоката или услугата и цената.

Чл. 31. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма издава наредби за реда за предоставяне на информация на потребителите и за означаване на цените на определени видове стоки или услуги.

Глава трета

(Отм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г.)

ЗАБЛУЖДАВАЩА И СРАВНИТЕЛНА РЕКЛАМА

(Загл. изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г.)

Раздел I

(Отм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г.)

Общи разпоредби
Чл. 32. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., отм., бр. 102 от 2008 г.).
Чл. 33. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., отм., бр. 102 от 2008 г.).
Чл. 34. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., отм., бр. 102 от 2008 г.).
Чл. 35. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., отм., бр. 102 от 2008 г.).
Чл. 36. (Отм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г.).
Чл. 37. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., отм., бр. 102 от 2008 г.).

Раздел II

(Отм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г.)

Заблуждаваща реклама

Чл. 38. (Отм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г.).

Раздел III

(Отм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г.)

Непочтена реклама

Чл. 39. (Отм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г.).

Раздел IV

(Отм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г.)

Сравнителна реклама

Чл. 40. (Отм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г.).
Чл. 41. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., отм., бр. 102 от 2008 г.).
Чл. 42. (Отм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г.).

Глава четвърта

ТЪРГОВСКИ ПРАКТИКИ И СПОСОБИ ЗА ПРОДАЖБА

Раздел I

Договор, сключен извън търговския обект

Чл. 43. (1) Договор, сключен извън търговския обект, е договорът между търговец и потребител за доставка на стоки или услуги, сключен:

1. при посещение на търговеца на работното място на потребителя, в дома на потребителя или в дома на друг потребител, когато посещението не е изрично поискано от потребителя;

2. по време на пътуване, организирано от търговеца.

(2) Търговец по ал. 1 е всяко физическо или юридическо лице, което сключва договори извън търговския обект като част от своята търговска или професионална дейност, както и всяко лице, упълномощено да извършва този вид сделки от името и в полза на търговеца.

Чл. 44. Разпоредбите на този раздел се прилагат и по отношение на:

1. договорите за доставка на стоки или услуги, различни от тези, за които потребителят изрично е поискал посещение на търговеца, когато при отправяне на поканата за посещение потребителят не е знаел и не е могъл да знае, че доставката на тези стоки или услуги е част от търговската или професионалната дейност на търговеца;

2. договорите, при които предложението за сключване е направено от потребителя при условията по т. 1 и чл. 43, ал. 1, независимо че потребителят не е обвързан с предложението преди неговото приемане от търговеца;

3. предложенията за сключване на договор от страна на потребителя в случаите по т. 1 и чл. 43, ал. 1, когато потребителят е обвързан с направеното предложение;

4. договорите за доставка на стоки и за включването им в недвижим имот или договорите за ремонт на недвижим имот.

Чл. 45. Разпоредбите на този раздел не се прилагат по отношение на договор:

1. на стойност под 120 лв.;

2. за строителство, продажба, наем на недвижими имоти и договорите с предмет други права върху недвижими имоти;

3. за редовна доставка на хранителни стоки, на напитки или други домакински стоки за текуща употреба;

4. за доставка на стоки и услуги при едновременното наличие на следните условия:

а) сключен по каталог, с който потребителят е имал възможност да се запознае в отсъствието на представител на търговеца;

б) предвижда се продължаване на контактите между потребителя и представител на търговеца във връзка с тази или бъдеща сделка;

в) каталогът и договорът съдържат информация за правото на потребителя да върне стоката на търговеца в срок, не по-кратък от 7 дни, считано от деня на нейното получаване, или да се откаже от договора през този период, без да дължи друго освен съхраняване на стоките с грижата на добър стопанин;

5. за застраховка;

6. с предмет ценни книжа.

Чл. 46. (1) При договори, сключени извън търговския обект, търговецът е длъжен да уведоми потребителя за правото му да се откаже от договора, като посочи името и адреса си и начина за упражняването на това право.

(2) Информацията по ал. 1 се предоставя на потребителя в писмена форма и трябва да съдържа необходимите елементи, позволяващи индивидуализирането на договора, и датата, на която потребителят е уведомен за правото му да се откаже от договора.

(3) Информацията по ал. 1 се предоставя на потребителя, както следва:

1. в случаите по чл. 43, ал. 1 – при сключването на договора;

2. в случаите по чл. 44, т. 1 – не по-късно от сключването на договора;

3. в случаите по чл. 44, т. 2 и 3 – при отправяне предложението на потребителя за сключване на договор.

Чл. 47. (1) Потребителят може да се откаже писмено от сключения извън търговския обект договор, без да дължи обезщетение или неустойки, като уведоми търговеца за отказа си в 7-дневен срок от деня, в който е получил информацията по чл. 46, ал. 1.

(2) Потребителят се освобождава от задълженията си, произтичащи от договора, сключен извън търговския обект, от датата на уведомяване на търговеца съгласно ал. 1.

(3) Когато търговецът не е предоставил на потребителя информацията по чл. 46, ал. 1, срокът за отказ от договора е три месеца от датата на сключване на договора.

Раздел II

Договор за продажба от разстояние

Чл. 48. (1) Договор за продажба от разстояние е всеки договор, сключен въз основа на предложение от страна на доставчика до потребителя като част от система за продажба на стоки или предоставяне на услуги, при която от датата на отправяне на предложението до сключването на договора страните не са във физически контакт помежду си.

(2) Доставчик по ал. 1 е всяко физическо или юридическо лице, което в рамките на своята търговска или професионална дейност сключва договор за продажба от разстояние с потребител.

(3) При отправяне на предложение от страна на доставчика и на поръчка от страна на потребителя за продажба от разстояние се използват средства за комуникация от разстояние, като:

1. адресирани и неадресирани печатни материали;

2. стандартно писмо;

3. реклама в пресата с купон за поръчка;

4. каталог;

5. телефон (със или без участието на човек);

6. радио;

7. телевизия;

8. видеотелефон;

9. видеотекст;

10. компютър;

11. електронна поща;

12. интернет;

13. факс.

(4) Средство за комуникация от разстояние е и всяко друго средство извън посочените в ал. 3, което може да се използва за сключване на договор за продажба от разстояние.

Чл. 49. (1) Предварителното съгласие на потребителя се изисква при използване на следните технически средства от страна на доставчика:

1. автоматизирана система за позвъняване без човешка намеса;

2. факс;

3. електронна поща.

(2) Средствата за комуникация от разстояние, различни от посочените в ал. 1, които дават възможност за осъществяване на индивидуална комуникация, се използват от доставчика, когато потребителят не е заявил изрично своето несъгласие за ползването им.

Чл. 50. (1) Разпоредбите на този раздел не се прилагат по отношение на договорите:

1. сключени чрез използването на автомати за продажба или на автоматизирани търговски помещения;

2. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) сключени с предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги чрез обществени телефонни апарати;

3. за строителство и продажба на недвижими имоти или договорите с предмет други права върху недвижим имот с изключение на договорите за наем.

(2) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Разпоредбите на чл. 48 – 55 и чл. 58, 59 и 61 не се прилагат за договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Разпоредбите на чл. 52, 54, 55 и 58 не се прилагат по отношение на договорите:

1. за доставка на хранителни стоки, напитки или други стоки за ежедневна употреба в дома на потребителя на посочен от него адрес или на работното му място при извършване на редовни доставки;

2. за предоставяне на следните услуги: настаняване, транспорт, хранене и услугите, свързани със свободното време, при които доставчикът се задължава при сключването на договора да предостави тези услуги на определена дата или в рамките на определен срок.

Чл. 51. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Забранява се предлагането и продажбата чрез сключване на договори за продажба от разстояние на:

1. лекарства, хранителни добавки и хомеопатични продукти;

2. други продукти, представяни с лечебно въздействие.

Чл. 52. (1) Доставчикът е длъжен преди сключването на договора да предостави своевременно на потребителя следната информация:

1. името и адреса на доставчика;

2. основните характеристики на стоките или услугите;

3. цената на стоките или услугите с включени всички данъци и такси;

4. стойността на пощенските или транспортните разходи, невключени в цената на стоките или услугите, свързани с тяхната доставка;

5. стойността на използване на средството за комуникация от разстояние, когато тя се изчислява по начин, различен от посочения в основната тарифа;

6. начина на плащане, доставка и изпълнение на договора;

7. правото на потребителя да се откаже от договора и условията, при които стоката може да бъде върната или услугата да бъде отказана, с изключение на случаите по чл. 55, ал. 2;

8. периода, за който направеното предложение или цена остават в сила;

9. минималната продължителност на договора – при договори за постоянна или периодична доставка на стоки или услуги.

(2) Информацията по ал. 1 трябва да бъде предоставена по ясен и разбираем начин в зависимост от вида на използваното средство за комуникация, да подчертава търговския характер на предложението и да бъде в съответствие с принципа на добросъвестност при търговските сделки и добрата търговска практика.

(3) При телефонни съобщения доставчикът е длъжен да уведоми потребителя в началото на разговора за своята самоличност и търговската цел на обаждането.

Чл. 53. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г.) (1) Доставчикът няма право да приема авансово плащане, освен при изрично съгласие на потребителя за това.

(2) Алинея 1 не се прилага при предоставяне на услуги на информационното общество по смисъла на Закона за електронната търговия и при предоставяне на електронни съобщителни услуги по смисъла на Закона за електронните съобщения.

Чл. 54. (1) Доставчикът потвърждава в писмена форма или на друг траен носител информацията по чл. 52, ал. 1 не по-късно от доставянето на стоката или изпълнението на договора.

(2) Информацията, предоставена на потребителя в писмена форма, трябва да съдържа:

1. името на доставчика и служебния адрес, на който потребителят може да изпраща жалби;

2. правото на потребителя да се откаже от сключения договор, условията и начина за упражняването на това право;

3. условията за прекратяване на договора, когато той е сключен за неопределен срок или за срок, по-дълъг от една година;

4. данни за предоставяните услуги след продажбата и за предоставените гаранции.

(3) Разпоредбите на ал. 1 и ал. 2, т. 2, 3 и 4 не се прилагат за услуги, чието изпълнение се осъществява чрез използването на средство за комуникация от разстояние, когато тези услуги се предоставят еднократно и се фактурират от оператора на средството за комуникация от разстояние.

(4) Оператор на средство за комуникация е всяко физическо или юридическо лице, чиято търговска или професионална дейност включва предоставянето на разположение на доставчика на едно или няколко средства за комуникация от разстояние.

Чл. 55. (1) Потребителят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения договор от разстояние в срок 7 работни дни, считано от датата на:

1. получаване на стоката от потребителя, когато са изпълнени изискванията на чл. 54 – за стоки;

2. сключване на договора, а когато задълженията по чл. 54 са изпълнени след сключването на договора – от деня на тяхното изпълнение, но не по-късно от срока по ал. 3 – за услуги.

(2) Алинея 1 не се прилага по отношение на следните видове договори:

1. (изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г.) за предоставяне на услуги, чието изпълнение е започнало с изричното съгласие на потребителя преди изтичането на срока по ал. 1;

2. за доставка на стоки и предоставяне на услуги, чиято цена зависи от колебанията на финансовите пазари, които доставчикът не е в състояние да контролира;

3. за доставка на стоки, изработени съобразно изискванията на потребителя или по негова индивидуална поръчка;

4. за доставка на стоки, които поради своето естество не могат да бъдат върнати или подлежат на бързо разваляне, или има опасност от влошаване на качествените им характеристики;

5. за доставка на аудио- и видеозаписи или програмни продукти, разпечатани от потребителя;

6. за доставка на вестници, списания и други периодични издания;

7. за хазартни игри и лотарии.

(3) Потребителят може да упражни правото си на отказ от сключен договор от разстояние за финансови услуги в срок 14 дни.

(4) Когато доставчикът не изпълни задълженията си по чл. 54, потребителят има право да се откаже от сключения договор в срок три месеца, считано от датата на получаване на стоката или от сключването на договора за предоставяне на услугата.

(5) Когато информацията по чл. 54 е предоставена на потребителя в рамките на срока по ал. 4, срокът по ал. 1 започва да тече от датата на предоставянето й.

(6) Доставчикът е длъжен да възстанови на потребителя в пълен размер заплатените от него суми не по-късно от 30 дни, считано от датата, на която потребителят е упражнил правото си на отказ от сключения договор.

(7) Потребителят е длъжен да съхранява получените от доставчика стоки, тяхното качество и безопасност по време на срока по ал. 1.

Чл. 56. (1) При закупуване на стоки или предоставяне на услуги чрез използване на кредит, предоставен на потребителя от доставчика или от трето лице, което има договор с доставчика, договорът за кредит се прекратява, когато потребителят упражни правото си на отказ от договора, сключен от разстояние.

(2) При прекратяване на договора за кредит по ал. 1 потребителят не дължи неустойка или обезщетение на доставчика или на лицето, предоставило кредита.

(3) Всяка уговорка между страните, която противоречи на разпоредбата на ал. 2, е недействителна.

Чл. 57. (Отм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г.).

Чл. 58. Доставчикът е длъжен да изпълни договора, сключен от разстояние, не по-късно от 30 дни, считано от датата, следваща изпращането на поръчката на потребителя до доставчика чрез използване на средство за комуникация от разстояние, освен ако страните са уговорили различен срок на доставка.

Чл. 59. (1) Когато доставчикът не може да изпълни задълженията си по договора поради това, че не разполага с поръчаните стоки и услуги, той е длъжен да уведоми потребителя и да възстанови платените от него суми в срок до 30 дни от датата, на която доставчикът е следвало да изпълни задължението си по договора.

(2) Доставчикът може да достави на потребителя стоки или услуги със същото качество и цена, когато тази възможност е била изрично предвидена преди сключването на договора или в самия договор. В този случай той уведомява потребителя по ясен и разбираем начин за промяната в изпълнението на договора.

(3) Когато при условията на ал. 2 доставчикът изпълни друго вместо дължимото и потребителят упражни правото си на отказ от сключения договор, разходите по връщането на стоките са за сметка на доставчика, за което потребителят трябва да бъде уведомен.

Чл. 60. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 1.11.2009 г.).

Чл. 61. Доставчикът е длъжен да докаже, че е:

1. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г.) изпълнил задължението си за предоставяне на информация на потребителя по чл. 52, 54 и чл. 59, ал. 1 и 2;

2. получил съгласието на потребителя за сключване на договора от разстояние, и

3. получил съгласието на потребителя за изпълнението на договора, ако е необходимо.

Раздел III

Способи за продажба

Чл. 61а. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Разпоредбите на този раздел имат за цел да защитят търговците и потребителите от използването на търговските способи за продажба по чл. 62 – 68.

Чл. 62. (1) Доставката на стоки или предоставянето на услуги на потребителя срещу заплащане без изрично и предварително искане от негова страна е забранено.

(2) Когато потребителят получи стока или услуга, за които не е отправил изрично и предварително искане, той не е длъжен да възстанови стоката и не дължи заплащане на стоката или услугата на този, който я е изпратил или предоставил.

(3) Липсата на отговор от страна на потребителя не означава съгласие от негова страна.
Чл. 63. Всяко съобщение за намаление на цените трябва да посочва:

1. стоките и услугите или групата стоки и услуги, за които е валидно намалението на цените;

2. условията, при които се извършва намалението на цените;

3. срока, през който стоките и услугите се продават с намалени цени.

Чл. 64. Съобщението за намаление на цените се прави по един от следните начини:

1. чрез поставяне на новата цена до старата, която е зачертана, или

2. чрез думите „нова цена“ и „стара цена“, последвани от съответните суми, или

3. чрез посочване на процент на намалението, като новата цена се поставя до старата цена, която е зачертана.

Чл. 65. (1) Всяко съобщение за намаление на цените трябва да съдържа старата цена, която търговецът е прилагал през определен период преди датата, от която влиза в сила намалението на цената.

(2) Стара цена е цената, която търговецът е прилагал през период, не по-кратък от един месец преди датата на намалението на цените.

(3) Алинея 2 не се прилага за храни и други бързо развалящи се стоки.

Чл. 66. (1) Съобщението за намаление на цените не може да бъде прилагано за период, по-дълъг от един месец и по-кратък от един работен ден.

(2) Съобщението за намаление на цените може да обхваща и период, по-дълъг от един месец, но не повече от 6 месеца, в следните случаи:

1. пълна или частична разпродажба на стоковите наличности при продажба на търговския обект;

2. пълна или частична разпродажба на стоковите наличности в търговския обект при частично преустановяване на търговската дейност на търговеца, при условие че това основание не е било използвано през последните три години;

3. извършване на преустройство и строителни работи в търговския обект със срок над 30 работни дни;

4. прехвърляне на предприятието или ликвидация.

Чл. 67. Забранява се предлагането на две или повече стоки или услуги с една обща цена, без наличието на съществена връзка между предлаганите стоки или услуги, освен в случаите, когато:

1. всяка от стоките или услугите, предлагани заедно, може да бъде закупена в търговския обект поотделно на своята обичайна цена, и

2. потребителят е информиран за възможността по т. 1, както и за индивидуалната цена на всяка от стоките или услугите.

Чл. 68. Забранява се използването на търговски практики, които накърняват икономическите интереси или колективните интереси на потребителите.

Чл. 68а. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) (1) Забранява се всяко действие или бездействие, което противоречи на законодателството за защита на интересите на потребителите, посочено в Регламент 2006/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за административното сътрудничество между органите, отговарящи за прилагане на законодателството за защита на потребителите на държавите – членки на Европейския съюз.

(2) Министерският съвет приема решение за определяне на органите, които отговарят за защита на икономическите интереси на потребителите, по смисъла на Регламент 2006/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за административното сътрудничество между органите, отговарящи за прилагане на законодателството за защита на потребителите на държавите – членки на Европейския съюз.

(3) Министерският съвет приема наредба за реда и условията за участието на органите по ал. 2 в административното сътрудничество с държавите – членки на Европейския съюз, и с Европейската комисия.

Раздел IV

(Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г.)

Нелоялни търговски практики

Чл. 68б. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Разпоредбите на този раздел имат за цел да осигурят защита на потребителите срещу нелоялни търговски практики преди, по време на и след отправяне на предложение от търговец до потребител и/или сключване на договор за продажба на стоки или предоставяне на услуги.

Чл. 68в. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Забраняват се нелоялните търговски практики.

Чл. 68г. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г.) (1) Търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители.

(2) Търговска практика, която е възможно да промени съществено икономическото поведение на някои особено уязвими категории потребители поради техен умствен или физически недостатък, тяхната възраст или доверчивост, когато търговецът е могъл да предвиди това, се преценява от гледна точка на средния член на групата потребители, към която е насочена.

(3) Преценката по ал. 2 не се прилага за реклама, която съдържа преувеличени изявления или изявления, които не са предназначени да бъдат разбрани буквално.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г.) Нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д – 68к.

Чл. 68д. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г.) (1) Търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика.

(2) Обстоятелствата по ал. 1 включват информация за:

1. съществуването или естеството на стоката или услугата;

2. основните характеристики на стоката или услугата като: наличност, преимущества, рисковете, които тя съдържа, изработка, състав, допълнителни части към стоката или услугата, извънгаранционно обслужване, разглеждане на жалби на потребителите, начин и дата на производство или на представяне на стоката или услугата, доставка, годност за употреба, използването й, количество, спецификация, географски или търговски произход, резултатите, които могат да се очакват от нейната употреба, или резултатите и съществените характеристики от извършените изпитвания или проверки на стоката или услугата;

3. обхват на задълженията на търговеца, мотивите за използване на търговската практика и естеството на процеса на продажба, както и всяко твърдение или символ, които дават основание да се смята, че търговецът или стоката и услугата са обект на спонсорство или на друга форма на пряка или непряка подкрепа;

4. цената или начина на нейното изчисляване, или съществуването на специфично предимство по отношение на цената;

5. необходимостта от предоставяне на допълнителна услуга, резервна част, от замяна или ремонт на стоката;

6. (изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г.) вида, статуса и правата на търговеца или на неговия представител като: трите имена, номера на документ за самоличност и постоянния адрес на физическите лица и наименованието, единния идентификационен код, адреса на управление и правно-организационната форма на юридическите лица, неговото имущество, квалификация, разрешение за извършване на дейност, членство в професионални организации или друг вид обвързаност, неговите права на индустриална, търговска и интелектуална собственост или получените награди и отличия;

7. правата на потребителя, включително правото му да замени стоката, да развали договора, да му бъде възстановена заплатената от него сума на основание чл. 112 – 115 или рисковете, на които потребителят може да бъде изложен.

(3) Заблуждаваща е и всяка търговска практика, която от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, води или е възможно да доведе средния потребител до вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика, и когато тя включва:

1. всяка маркетингова дейност по отношение на стока или услуга, включително използване на сравнителна реклама, която създава объркване с друга стока, услуга, марка, търговско наименование или друг отличителен знак на конкурент;

2. неспазване на ангажиментите, поети от търговеца чрез присъединяването му към кодекс за добра търговска практика, когато тези ангажименти имат задължителен характер, могат да бъдат проверени и при използването на дадена търговска практика търговецът посочва, че е обвързан да спазва съдържащите се в него правила.

Чл. 68е. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г.) (1) Търговска практика е заблуждаваща и когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, както и ограниченията на използваното средство за комуникация, следва, че тя не предоставя съществена информация, необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение, след като се е запознал с тях, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика.

(2) Заблуждаваща е и всяка търговска практика, при която чрез премълчаване, имайки предвид елементите по ал. 1, търговецът прикрива съществена информация по смисъла на ал. 1 или я предоставя по неясен, неразбираем или двусмислен начин, или не я предоставя своевременно, или при която търговецът не посочва своята истинска търговска цел, ако тя не се разбира от контекста и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от средния потребител, което той не би взел без използването на търговската практика.

(3) Когато използваното средство за комуникация, чрез което се прилага търговската практика, налага ограничения във времето или пространството, при извършване на преценка дали е използвана заблуждаваща търговска практика по ал. 2, се вземат предвид тези ограничения, както и всички мерки, предприети от търговеца за предоставяне на информацията на потребителите чрез други средства.

(4) При отправяне на покана за покупка за съществена по смисъла на ал. 1 се смята, освен ако не е очевидна, информацията за:

1. основните характеристики на стоката или услугата в зависимост от използваното средство за комуникация и от съответната стока или услуга;

2. (изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г.) трите имена, номера на документ за самоличност и постоянния адрес на физическите лица и наименованието, единния идентификационен код, адреса на управление и правно-организационната форма на юридическите лица и, ако е необходимо, адреса, името, съответно фирмата или единния идентификационен код на търговеца, за чиято сметка действа;

3. цената с включени в нея всички данъци; когато цената не може да бъде изчислена предварително, се указва начинът, по който е изчислена, и, ако е необходимо, се посочват всички допълнителни разходи за транспорт, доставка, пощенски услуги; когато допълнителните разходи не могат да бъдат изчислени предварително, се посочва, че тези разходи могат да бъдат за сметка на потребителя;

4. условията на плащане, доставка, изпълнение и разглеждане на жалби, когато те се различават от изискването за добросъвестност и професионална компетентност;

5. стоките и услугите, както и договорите, при които потребителят има право да се откаже от договора или да го прекрати – информацията за наличието на това право.

(5) Съществена по смисъла на ал. 1 е и задължителната информация, предвидена в законодателството на Европейския съюз за търговските съобщения, включително по отношение на рекламата и маркетинга, която е включена в Приложение II на Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета.

Чл. 68ж. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Нелоялни търговски практики са и следните заблуждаващи търговски практики:

1. да се твърди от страна на търговец, че се е присъединил към кодекс за добра търговска практика, когато това не е вярно;

2. да се показва удостоверение, знак за качество или техен еквивалент, когато не е получено необходимото разрешение за това;

3. да се твърди, че даден кодекс за добра търговска практика е одобрен от обществен или друг орган, когато това не е вярно;

4. да се твърди, че търговец е получил разрешение за извършване на определена дейност или че за дадена стока или услуга е получено разрешение, одобрение или лиценз от държавен или друг орган, когато това не е вярно или когато търговецът не спазва условията, при които е било издадено разрешението, одобрението или лицензът;

5. покана за покупка на стоки или услуги на определена цена, като не се посочват разумни основания, поради които търговецът няма да може да достави или да осигури доставянето от друг търговец на стоките или услугите или на равностойни стоки или услуги на обявената цена за определен период от време и в разумно количество съобразно стоката или услугата, обема на направената реклама за стоката или услугата и предложената цена;

6. покана за покупка на стоки или услуги на посочената цена и впоследствие с цел насърчаване продажбата на друга стока или услуга търговецът:

а) откаже да предостави на потребителя стоката или услугата, която е била обект на рекламата;

б) откаже да приеме поръчки за тези стоки или услуги или да ги достави на потребителя в разумен срок;

в) представи на потребителя образец на стоката, предложена за продажба, който е дефектен;

7. да се твърди невярно, че дадена стока или услуга ще бъде пусната на пазара за много ограничен период от време или че ще бъде в наличност на пазара при определени условия само за много ограничен период от време, с цел да се предизвика вземането на незабавно решение и лишаването на потребителите от достатъчна възможност или срок, за да изберат стоката или услугата, след като са се запознали с нея;

8. поемане на ангажимент от търговеца за предоставяне на извънгаранционно обслужване на потребителите, с които той е общувал на език, който не е официален език в държавата – членка на Европейския съюз, където се намира седалището на търговеца преди сключване на договора, а впоследствие при предоставяне на извънгаранционното обслужване търговецът използва друг език, без да е уведомил за това потребителя, преди потребителят да се задължи да сключи договор;

9. да се твърди или да се създава впечатление, че продажбата на дадена стока или услуга е разрешена от закона, когато това не е вярно;

10. да се представят правата на потребителите, предоставени им от закона, като специфична част от предложението на търговеца за продажба на стоки или услуги;

11. използване на редакционен материал в медиите или използване на образи или звуци, които могат да бъдат установени ясно от потребителя, без да е посочено изрично, че това е в рамките на кампания, финансирана от търговеца за насърчаване продажбите на дадена стока или услуга;

12. изказване на твърдения, които съдържат неверни факти за естеството и степента на рисковете, на които се излага потребителят по отношение на неговата лична безопасност или тази на неговото семейство, ако той не закупи стоката или услугата;

13. насърчаване на продажбата на стока или услуга, подобна на стоката, произведена от даден производител, по начин, който въвежда умишлено потребителя в заблуждение, като му дава основание да смята, че стоката е произведена от този производител, когато това не е вярно;

14. създаване, използване или насърчаване на пирамидални продажби, чиято основна цел не е продажбата или потреблението на стоки и услуги, а включването на други потребители в системата за продажба, при които потребителят плаща, за да участва, като получава възможност да си възстанови заплатената от него сума чрез привличането на други потребители в системата;

15. да се твърди, че търговецът преустановява своята дейност или се установява на друго място, когато това не е вярно;

16. да се твърди за дадена стока, че увеличава възможностите за печалба при лотарии и други хазартни игри;

17. изказване на неверни твърдения, че дадена стока може да лекува болести, нарушени функции на човешкия организъм или вродени дефекти;

18. съобщаване на информация, която съдържа неточни факти за условията на пазара или за възможността стоката или услугата да се намери на пазара с цел да се накара потребителят да закупи стоката или услугата при по-неблагоприятни условия от нормалните;

19. да се твърди при използването на дадена търговска практика, че е организиран конкурс или че може да бъде спечелена награда, без по-късно да се предоставят посочените награди или тяхната равностойност;

20. да се представя, че дадена стока или услуга се предоставя „безплатно“, „безвъзмездно“, „без разходи“ или с други подобни названия, когато потребителят трябва да заплати някаква сума за стоката или услугата освен неизбежните за него разходи, необходими, за да отговори на търговската практика, да влезе във владение на стоката или разходите за нейната доставка;

21. прибавяне към рекламния материал на фактура или на друг подобен документ, изискващ плащане, който създава впечатление у потребителя, че вече е поръчал стоката или услугата, когато това не е вярно;

22. изказване на неверни твърдения или създаване на впечатление, че търговецът не действа в рамките на своята търговска дейност, или невярно представяне на търговеца като потребител;

23. създаване на невярно впечатление, че е предоставено извънгаранционно обслужване на стоката в друга държава – членка на Европейския съюз, различна от тази, в която се продава стоката.

Чл. 68з. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Търговската практика е агресивна, когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, и поради използването на тормоз, принуда, включително използването на физическа сила или злоупотреба с влияние, следва, че тя променя или е възможно да промени съществено свободата на избор или поведението на средния потребител по отношение на стоката или услугата, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика.

Чл. 68и. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г.) При извършването на преценка дали при използването на дадена търговска практика се прилага тормоз, принуда, включително физическа сила или злоупотреба с влияние, се вземат предвид:

1. периодът от време и мястото на използване на търговската практика, нейният характер и настойчивост;

2. използването на заплаха или обида – чрез думи или действия;

3. използването от търговеца на информацията, с която разполага, за нещастие или друго специфично обстоятелство за потребителя, което е в състояние да промени преценката на потребителя, с цел да му повлияе при вземането на решение по отношение на стоката или услугата;

4. налагането на всякакъв вид прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки, когато потребителят желае да упражни правата си по договора, включително правото си да прекрати договора или да избере друга стока или услуга или друг търговец;

5. всяка заплаха за предприемане на действия, които противоречат на закона.

Чл. 68к. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Нелоялни търговски практики са и следните агресивни търговски практики:

1. оставянето на впечатление у потребителя, че той не може да напусне помещението, докато не се сключи договор;

2. извършването на посещения от страна на търговеца в дома на потребителя, пренебрегвайки изричното искане на потребителя търговецът да напусне помещението или да не се връща отново, с изключение на случаите, необходими за изпълнението от страна на търговеца на договорно задължение;

3. отправянето на настойчиви и непоискани търговски съобщения до потребителя по телефон, факс, електронна поща или всяко друго средство за комуникация от разстояние, освен в предвидените в закон случаи за изпълнение на договорно задължение и без да се нарушават разпоредбите на чл. 49 от този закон, на Закона за защита на личните данни и на чл. 6 от Закона за електронната търговия;

4. да се задължи потребителят, който иска да получи обезщетение съгласно условията на сключения договор за застраховка, да представи документи, които не са необходими за установяване основателността на неговото искане или непредоставянето повече от два пъти на отговор на съществени въпроси, поставени от потребителя, с цел да бъде разубеден да търси правата си по договора;

5. при реклама – пряко насърчаване на децата да закупят или да убедят своите родители или други възрастни да им закупят стоката или услугата, която е предмет на рекламата;

6. да се изисква незабавно или разсрочено плащане на стоки или услуги, доставени от търговеца, които не са поискани от потребителя, или да се изисква тяхното връщане или съхранение от потребителя, освен в случаите по чл. 59, ал. 2;

7. изрично уведомяване на потребителя, че ако не закупи стоката или услугата, работата или средствата за съществуване на търговеца ще бъдат поставени под заплаха;

8. създаване на невярно впечатление, че потребителят вече е спечелил, ще спечели или като извършва дадено действие, ще спечели награда или друга равностойна облага, когато:

а) не съществува такава награда или облага, или

б) извършването на действие, свързано с искане за получаване на наградата или на друга равностойна облага, е обвързано със задължение на потребителя да заплати парична сума или да поеме някакъв разход.

Чл. 68л. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2008 г.) (1) Когато Комисията за защита на потребителите установи, че търговската практика е нелоялна, председателят на комисията издава заповед, с която забранява прилагането на търговската практика.

(2) Председателят на Комисията за защита на потребителите може в определен от него кратък срок да задължи търговеца да докаже, че прилаганата търговска практика не е нелоялна.

(3) В случаите по чл. 68г, ал. 4 и когато нелоялната практика произтича от дейности, свързани с реклама, независимо от имуществената санкция, председателят на Комисията за защита на потребителите може да разпореди рекламодателят и/или рекламната агенция да огласи за своя сметка и по подходящ начин акта, с който е установено нарушението, както и съответната коригирана реклама.

(4) Председателят на Комисията за защита на потребителите предприема мерките по ал. 1 – 3 служебно или по повод направено искане от страна на потребител.

Глава пета

БЕЗОПАСНОСТ И КАЧЕСТВО НА СТОКИТЕ И УСЛУГИТЕ
Раздел I

Обща безопасност на стоките и услугите

Чл. 69. (1) Производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, са длъжни да предлагат на потребителите само безопасни стоки и услуги.

(2) Производител по ал. 1 е:

1. (доп. – ДВ, бр. 64 от 2007 г.) всяко лице, установено на територията на Европейската общност или на държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, което е произвело или преработило стоката, и всяко друго лице, установено на територията на Европейската общност или на държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, което се представя за производител, като поставя върху стоката своето име, търговска марка или друг отличителен знак;

2. (изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г.) представителят на производителя, когато производителят не е установен на територията на Европейската общност или в държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или вносителят на стоката, когато производителят няма представител в „Европейската общност или в държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство“;

3. всяко друго лице, което участва в процеса на реализация на стоката, чиято дейност може да окаже влияние върху характеристиките за безопасност на стоката.

(3) Лице, предоставящо услуга, е всяко лице, което в рамките на своята професионална дейност предоставя или извършва услуги срещу заплащане.

Чл. 70. (1) Безопасна стока или услуга е всяка стока или услуга, която при нормални и разумно предвидими условия за употреба, включително продължителността на нейното използване, привеждането й в експлоатация, инсталирането (монтирането) и поддръжката й, не представлява риск за живота и здравето на потребителите или той е минимален и съвместим с употребата на стоката или услугата и е смятан като приемлив за осигуряване високо ниво на защита на потребителите, като се вземат предвид:

1. характеристиките на стоката, включително нейният състав, опаковката, указанията за сглобяване, монтажът и поддръжката, както и други указания, дадени от производителя;

2. характеристиките на услугата и указанията за ползване, дадени от лицето, предоставящо услугата;

3. въздействието на стоката върху други стоки, когато може да се очаква съвместно използване на стоките;

4. представянето на стоката или услугата, етикетирането на стоката, евентуалните предупреждения и указанията за употреба или за изваждане от употреба, както и всяко друго указание или информация за стоката или услугата, дадени от производителя или лицето, предоставящо услуга;

5. рисковите групи потребители по отношение на използването на стоката или услугата, като деца, възрастни хора, бременни и кърмещи жени.

(2) Наличието на пазара на стоки или услуги, които се характеризират с по-висока степен на безопасност, или на стоки или услуги, съдържащи по-малък риск, не е основание за определянето на друга стока или услуга като опасна.

(3) Опасна стока или услуга е всяка стока или услуга, която не е безопасна по смисъла на ал. 1 и 2.

Чл. 71. (1) Стоката или услугата се смята за безопасна, когато съответства на нормативно установените изисквания за безопасност, на които трябва да отговаря, за да бъде пусната на пазара.

(2) Стоката или услугата се смята за безопасна по отношение на рисковете и групите рискове, обхванати от българските стандарти, въвеждащи хармонизирани европейски стандарти, справки за които са били публикувани от Европейската комисия в „Официален вестник“ на Европейския съюз.

(3) При липса на нормативни изисквания и стандарти по ал. 2 съответствието на стоката или услугата с общите изисквания за безопасност се оценява, като се вземат предвид:

1. българските стандарти, въвеждащи европейски стандарти, различни от тези по ал. 2;

2. българските стандарти, които са разработени на национално ниво – при липса на стандарти по т. 1;

3. препоръките на Европейската комисия, съдържащи насоки за оценка на безопасността на стоките – при липса на стандарти по т. 2;

4. правилата за добра практика по отношение на безопасността на стоките или услугите, прилагани в съответния сектор – при липса на препоръки по т. 3;

5. актуалното състояние на науката и техниката – при липса на правила за добра практика по т. 4;

6. нормално предвидимите очаквания на потребителите за безопасност – когато не е възможно да се вземе предвид актуалното състояние на науката и техниката.

(4) Съответствието на стоката или услугата с изискванията за безопасност по ал. 1 – 3 не е пречка контролните органи да предприемат необходимите мерки за ограничаване пускането на стоката или услугата на пазара, за изтегляне на стоката от пазара или за изземването й от потребителите, или за преустановяване предлагането на услугата, когато въпреки съответствието стоката или услугата е опасна.

Чл. 72. Производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, предлагат стоки и услуги на потребителите след извършване на дейностите по оценяване и удостоверяване на съответствието им с нормативно установените изисквания за безопасност. Разходите за оценяване и удостоверяване на съответствието са за сметка на производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги.

Чл. 73. (1) В рамките на дейността си производителят на стоки и лицето, предоставящо услуга, предоставят на потребителите необходимата информация, позволяваща им да преценяват рисковете, присъщи на стоката или услугата през времето на нейния нормален или разумно предвидим период на употреба, когато тези рискове не са непосредствено очевидни без съответните предупреждения от страна на производителя или лицето, предоставящо услуга. Наличието на подобно предупреждение не освобождава производителя на стоки или лицето, предоставящо услуга, от другите задължения, предвидени по този раздел.

(2) По искане на контролния орган производителят на стоки и лицето, предоставящо услуга, са длъжни да докажат, че преди пускане стоката или услугата на пазара са извършили оценка на рисковете, които те могат да съдържат за безопасността на потребителите.

Чл. 74. (1) Производителят на стоки или лицето, предоставящо услуга, в рамките на дейността си е длъжен да предприема необходимите превантивни мерки за осигуряване безопасността на стоката или услугата.

(2) Мерките по ал. 1 трябва да са пропорционални на характеристиките на стоката или услугата и да дават възможност на производителя на стоки и лицето, предоставящо услуга:

1. да бъдат информирани за рисковете, които тази стока или услуга може да представлява за здравето и безопасността на потребителите;

2. да могат да предприемат подходящи действия, включително, ако е необходимо за предотвратяване на рисковете: изтегляне на стоката от пазара или преустановяване предлагането на услугата, предупреждаване на потребителите по подходящ и ефективен начин, изземване на стоката от потребителите.

Чл. 75. (1) Когато е подходящо, производителят на стоки или лицето, предоставящо услуга, предприема по собствена инициатива превантивни мерки, като:

1. вземане на проби и анализ на мостри на стоките, пуснати на пазара;

2. анализ на рекламации на потребителите.

(2) Когато е необходимо, производителят на стоки или лицето, предоставящо услуга, предприема по собствена инициатива мерки, като:

1. поддържане регистър на рекламации на потребителите;

2. информиране на дистрибуторите за предприетите по т. 1 и по ал. 1 мерки за проследяване безопасността на стоките.

(3) Контролните органи могат да разпоредят на производителя на стоки или на лицето, предоставящо услуга, да предприеме мерките по ал. 1 и 2.

Чл. 76. Производителят е длъжен да осигури условия за проследяване на стоката по цялата верига на доставката, като за тази цел:

1. маркира стоката по начин, който позволява тя да бъде идентифицирана, като постави обозначение върху стоката или опаковката й, съдържащо името на производителя, друга информация за него или за партидата от стоки, към които тя принадлежи;

2. съхранява и предоставя при поискване от контролните органи цялата документация, необходима за проследяване произхода на стоката.

Чл. 77. (1) Дистрибуторът е длъжен да действа с необходимата грижа, така че да допринася за спазване на задължението за обща безопасност, по-конкретно като не доставя стока, за която знае или би трябвало да знае въз основа на информацията, с която разполага и в качеството му на търговец, че не отговаря на изискването за обща безопасност.

(2) Дистрибутор е всяко лице, което участва в процеса на реализация на стоката, чиято дейност не оказва влияние върху характеристиките за безопасност на стоката.

(3) В рамките на своята дейност дистрибуторът участва в проследяване безопасността на стоките, пуснати на пазара, като:

1. предоставя информация за рисковете, свързани с употребата на стоките;

2. води и предоставя документи, необходими за проследяване произхода на стоките;

3. сътрудничи на производителя и на контролните органи в предприетите от тях мерки за предотвратяване на рисковете;

4. предприема други подходящи мерки.

Чл. 78. В рамките на своята дейност дистрибуторът предприема мерки, които му позволяват да сътрудничи ефективно на производителя и на контролните органи.

Чл. 79. (1) Когато производител, дистрибутор или лице, предоставящо услуга, знае или би трябвало да знае въз основа на информацията, с която разполага, че стоките или услугите, които е пуснало на пазара, съдържат риск за здравето и безопасността на потребителите, той уведомява незабавно съответния контролен орган за това и му представя подробна информация за предприетите действия за предотвратяване и преустановяване на рисковете за здравето и безопасността на потребителите. Информацията трябва да съдържа най-малко данните по чл. 80.

(2) Условията и редът за предоставяне на информацията по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет.

Чл. 80. При възникване на сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите производителите, дистрибуторите и лицата, предоставящи услуги, предоставят на контролните органи:

1. информация, даваща възможност за точното идентифициране на стоката или услугата, или партидата от стоки, които не отговарят на изискванията за безопасност;

2. пълно описание на риска, който представляват опасните стоки или услуги;

3. цялата налична информация, необходима за проследяване на стоката;

4. описани

В ЕС има препоръки как трябва да се използват тези определения, но те нямат стойността на правен текст. Затова някои производители спекулират и кичат продуктите си неоснователно с тези етикети. Единственият начин да проверим дали отговарят на истината е да разгледаме хранителните стойности за 100 гр. продукт. И запомнете – обезмаслено не означава нискокалорично. Много такива храни са богати на въглехидрати.

• Нискомаслено – това трябва да се разбира в сравнение с пълномаслената версия на продукта. Тоест някои „нискомаслени” бисквити може да се окажат по-мазни от„пълномаслените” на друга фирма или марка.
• Без добавена сол – това не означава, че е безсолно или обезсолено.
• Без мазнина 90 % – звучи добре, но дали е така? Може да означава 10 гр. мазнини на 100 гр. продукт, а това е доста.
• Обогатено с калций – много добре, стига да не е обогатено и с нещо друго, сол например. Тази хватка често се използва при детските храни.

Напоследък се появиха опасения, че в редица наглед безопасни подправки като кайенски пипер, чили, червен пипер и в някои сосове се добавят изкуствени оцветители. Във Великобритания това доведе до държавна намеса и някои марки бяха буквално изметени от магазините. Проверките установиха съдържание на „Пара червено”, химикал, който обикновено се използва в печатането, и „Судан 1”, червено багрило, което се използва за оцветяване на масла и вакси за полиране. Изследванията сочат, че тези багрила повишават риска от рак. Лошото е, че двата химикала се съдържат в огромен списък продукти. За някои от тях никога не бихте се сетили – пушено патешко например. Опасни са още „родамин Б”, багрило, което се използва в текстилната и кожарската промишленост, както и в производството на писалки. Контролът в ЕС става все по-строг и е крайно време да започне да се прилага и в България. За момента единственото, което можем да направим, е внимателно да подбираме местата, от които пазаруваме, и да четем внимателно етикетите. Със съдействието на списание BBC GoodFood Българияwww.goodfood.bg Източник: http://zar.bg/

• Оцветители – това са въпросните Е-та с номера от 100 до 180. Обърнете внимание, че някои номера са забранени в страните от ЕС. Дали обаче това се спазва в България?
• Ароматизатори – добавят се, за да подобрят вкуса. Отделните изкуствени аромати обаче може да съдържат до 50 % химически съставки. Не се обозначават с Е-та. Естествените аромати са от растителен или от животински произход.
• Картофи – посочени са на първо място, тъй като представляват най-голямата част от ястието, когато е приготвено. Останалите продукти са изброени в реда на грамажа си.
• Телешка кайма – само 12 % съдържание е откровено малко. Месото в готовите ястия най-често не е от високо качество и най-често е внос, освен ако не е посочено друго.
• Вода – някои полуфабрикати може да съдържат доста вода, за да се прикрие лошото качество на месото или на рибата.
• Лук/моркови – производителят не е задължен да посочва колко процента.
• Палмово масло – съдържа повече наситени мазнини от другите видове олио.
• Пастьоризирани цели яйца – в готовите ястия яйцата са от ферми или дори внос. Не са еко чисти.
• Нишесте – използва се да придаде обем на ястието, но няма хранителна стойност. Понякога придава лош дъх и удължава срока на годност.
• Сол – проверете два пъти дали съдържанието не е твърде високо.
• Дестроза – някои полуфабрикати съдържат доста „скрита” захар – декстроза, глюкоза, малтоза или фруктоза.
• Натриев нитрат – това е консервант. В някои храни консервантите са Е-та от 201 до 285, но може и да не разберете, ако съставката е посочена с истинското си име. Повечето хора не знаят дали тя е полезна или не. Някои консерванти могат да предизвикат астматичен пристъп, алергия или дори да доведат до раково заболяване.